МОЯТА РОДИНА
България е моята родина
с чудни ниви и поля
високи са ни планините
с извори и езера.

Живея в китно село аз,
малко село лудогорско.
Равно се нарича то,
и него много аз обичам.

Моето село е далече
от море и планина,
гдето и да се огледам
виждам ниви и поля.

Вечер слънце щом се скрие
и настъпи тъмнина
всеки бяга , да се скрие
в своя дом на тишина.

В училище уча прекрасно
тук е много забавно.
С учители мили, добри
в уроци и в игри.

В безлюдни улици се скитат
бездомни кучета безброй,
през нощта се те групират,
а утрин чакат в покой.

Обичам чудната природа,
гласа на чуруликащите птици
веселите пеперуди
пчелите, дето са роили.

Обширни са ни планините
посети с жито и пшеница.
Прелитат птици над житата,
зайци бягат към гората.

Горите наши Лудогорски
са много гъсти и прохладни.
Живеят в тях животни горски
със своите рожби сладки.
.
В парка на нашето село
издигат се паметници скромни
на нашите славни герои
отдали живота си за свободата.

Прекланям се ази пред тях
гордея се с тяхната слава
букет от цветя им поднасям
с едноминутно мълчание.

Тук всичко ми е много мило,
тук е земен рай.
За винаги в сърцето си ще нося
потомството на този край.

С това стихотворение ученичката Мейра Реджебова Исмаилова- от Начално училище "Св.Паисий Хилендарски" с. Равно – ІV клас, с ръководител Айсел Хасан, участва в национален конкурс "Ще обичам аз от сърце таз земя и тоз народ в гр. Стара Загора.