За начало на регистрирано образователно дело в с. Равно приемаме учебната 1896/1897 г. От писмо № 06254 от 25.10.2004 г., получено от Националния музей на образованието в гр. Габрово узнаваме, че в „Статистика на училищата за учебната 1896/1897 година в Княжество България” в с. Узунджаалан (Равно) функционира Турско частно училище. Тези училища не били равностойни на обществените, народни (т.е.държавни) училища, каквито са били българските училища. Равнището на обучението било ниско. Децата не получавали достатъчни знания и умения за елементарна писмена грамотност. Издръжката на училището и възнаграждението на преподавателите e изцяло от родителите в натурален вид и се осигурява от училищните настоятелства, избирани за срок от три години. Активни председатели и членове на училищното настоятелство са били: Реджеб Селимов Кулов, Осман Сюлейманов Солаков, Юсуф Якъбов, Осман Юсеинов Февзиев, Хафуз Ибрям Тахиров, Реджеб Караахмедов, Али Османов, Селиман Пехливанов, Сюлейман Хафуз Халилов и др.
След Първата световна война училището постепенно се освобождава от духовната опека на клерикализма. То не било в състояние да задоволи нарастващите просветни и културни потребности на населението. С царски указ то е оземлено с 108 дка земя. Министерството на Народното Просвещение дава указания за функционирането им. За главен учител бил назначен българин, преподавател по български език, българска история и география на България, водил задължителната документация и получавал 1500 лв. възнаграждение. Главни учители в това училище са били: Николай Вълчев, Тодор Петров Сапунов, Елеонора Ст.Михнева, Фаничка Попова Михайлова (Ангелова, Белчева), Иван Тодоров Сапунов, Елена Христова Капукъранова, Тодор Иванов, Пенка Иванова Узунова, Върбан Върбанов и др.
Поради липса на местни кадри за преподаване на новите светски учебни дисциплини на турски език, училищното настоятелство назначавало нередовни учители от съседните села, завършили руждие (прогимназия) без учителска правоспособност. Такива са: Сали Алиев Адемов от с. Дущубак (с. Ясеновец), Хасан Еюбов от с. Килли Куйджук (с. Киченица), Юмер Арифов ДелиХюсменов от с. Касъм Куйджук (с. Раковски), Сали Осман Гьоч от с.Узунджаалан (с. Равно). Той е първият местен учител от турски произход, който след кратко лятно обучение в Разград получава свидетелство за учителска правоспособност, Мустафа Османов Махмудов от с. Раковски и др.
През периода 1922 –1926 година в с.Равно започва масово заселване на бежанци- добруджанци, прогонени от румънските власти. Още през 1924 година е изградена тричленна училищна комисия, която след три месеца прераства в училищно настоятелство и инициира откриването на светско училище за децата българчета. Наемат една стая в къщата на Енчо Димитров. Занятията започват на 22.09.1924 година. За първи учител е нает Илия Пенев от с. Каба кулак (Ушинци) Разградска област. През 1935 година започва строителството на училищна сграда. С доброволен труд и дарение се включва цялото население. Възрастна, богата туркиня на име Фатме Чобанова, дарява за основите на сградата 500 броя дялани камъни. На 08.11.1936 година (Димитровден) е извършено освещаване на сградата.
Днес с особена почит и поклонение се произнасят имената на членовете на училищните настоятелства. Те са хора без образование, вдъхновени от желанието да осигурят бъдеще на децата си, организират цялото население. Изявени училищни настоятели са: Енчо Димитров, Генчо Колев, Петър Сапунов, Христо Георгиев, Атанас Ангелов Кадинов, Кръстю Стоянов Чакъров, Иван Узунов, Симеон Карагеоргиев, Петко Михов Узунов, Петър Димитров, Минко Беязов, Петър Белчев и Никола Петров. Братята-учители Иван Сапунов и Тодор Сапунов имат особени заслуги за развитието на образователното дело в с.Равно. Съпругата на Тодор Сапунов, Надежда Сапунова е работила в училището повече от 25 години като директор и учителка. Това семейство е оставило светла диря в душите на равненчени. Те помнят „Госпожата Надежда ” освен като учителка и като фелдшер. Тодор Сапунов–„Даскалът” е неуморим радетел за трудолюбие и прогрес. Учителската им диря е чисто възрожденска и високо патриотична. Достоен пример за бъдещите поколения. През 1946 година училището е преобразувано от първоначално в основно с директор Тодор Сапунов. Местни учители в него са Генчо Колев и Кръстю Чакъров. То просъществува само 2 години и поради малкия брой на децата пак е преобразувано в начално училище. През 1947 година се открива турско основно училище „Назъм Хикмет”. Директори в него са били Хасан Хасанов Ибрямов от с. Раковски, Ахмед Вейсалов, Ахмед Османов и Али Абтулов. Като учители те са останали в паметта на равненчени като всеотдайни преподаватели и организатори. Трайни следи в съзнанието на поколенията са оставили учителите Шюкрие и Нуман Камбешеви от с. Смирненски и Ахмет Караалиев от с.Веселец.
През 1959/1960 година българското начално училище „Отец Паисий” и турското основно училище „Назъм Хикмет” се сливат в едно с името Народно основно училище „Отец Паисий”. Директор на училището е Мария Петрова. Под нейно ръководство са обзаведени кабинети по химия, биология, математика и чужди езици. В началото на учебната 1967/1968 година е завършена и обзаведена с машини и съоръжения за трудово обучение нова помощна сграда. Днес сградата се ползва за физкултурен салон и компютърна зала. В училището работят ентусиазирани приходящи учители. Местните учители Иван Гайдаров, Димитричка Гайдарова, Али Абтулов, Ахмед Вейсалов, Ангел Петров, Цанка Неделчева, Ценка Антонова, Анастасия Коджахристова, Лиляна Неделчева, Цветанка Коева. Те са били винаги в центъра на всяко училищно и читалищно културно мероприятие.
През 1971 година се закрива прогимназиалния курс и училището е преобразувано в Народно начално училище с директор Димитричка Кръстева Гайдарова. Въвежда се полуинтернатно обучение. Доставени са много учебно-технически средства. За учениците от първи клас е приспособено специално помещение за обеден сън. Училището става базово за полуинтернатно обучение в Разградски регион. През 1976 година се открива ученически стол.
През 1990 година училището от начално е преобразувано в основно с директор Исмаил Абтулов Хасанов.. От 1992 година до 2002 година директор е Йордан Цонев от град Русе. Тези години съвпадат с периода на прехода към демокрацията и са характерни с трудности в просперитета на училището. През този период родители и ученици имат добри спомени от дейността на учителите Ахмед Исуфов Ахмедов от град Глоджево, Али Абтулв, Исмаил Абтулов, Нефиле Хасанова и Рушен Халилова и др. През 2002 година директор е Шинаси Алиев Абтулов, който полага грижи за осигуряване на финансови средства за подмяна на остарялата дограма и парно отопление на сградата. По случай 80 годишния юбилей на училището със заповед № ЗД–14–29 от 8 април 2005 година на Министерството на образованието и науката е изменено името на училището от ОУ „ Отец Паисий” на ОУ „ Свети Паисий Хилендарски ”. От 2011 до 2016 година директор е Нургюл Мюмюн Солак от град Кубрат. Обучението се води в слети паралелки. От 2016 до 2018 година директор е Милена Няголова от град Кубрат. В началото на учебната 2018/2019 година, поради малкия брой на ученици, училището е преобразувано в Начално училище „Свети Паисий Хилендарски“ с 12 деца. За директор е назначена Юмгюл Юмук от град Кубрат..
Поради намаления брой на децата с решение на Общински съвет град Кубрат от 30.06.2020 година и заповед № РД 14-92 от 2 октомври 2020 г. на Министъра на образованието и науката училището се закрива. Задължителната документация се предава за съхранение в ОУ „ Христо Смирненски“ град Кубрат. Учениците от първи до седми клас се извозват всеки ден до средно училище " Христо Ботев" в гр. Глоджево.
.
Исмаил Абтулов
