В карта от 1530 г. след с. Топчии е отбелязано името на с. Узунлар. Това име за пръв път се споменава и в регистър „Тапу Тахрир Дефтери” № 382 от 1530 година, съхраняван в Истанбулските османски архиви, В „Регистър на „джелебкешаните” в каза Хръзград- 1573 година, името на селото вече е Узунджаалан. То се състои от три махали- Дере махаллеси, Орта махалле и Кючюк махалле, отдалечени една от друга с дълга поляна, откъдето получава името си Узунджаалан. Днес Дере махаллеси е в състава на с. Каменово. През 1934 година с Министерско постановление то е преименувано в с.Равно и днес се състои от три махали. Орта махалле (Горната махала, Добруджанската махала и Малката махала)
В Орта Махалле живее по- голямата част от жителите на селото. В нея се намира официалният и представителният молитвен дом на мюсюлманите– джамията. В документ № 832, съхраняван в Истанбулските османските архиви, за кореспонденцията от 1667 година между Разградския кадия и Високата порта е видно, че човек на име Мустафа е дарил сграда за джамия, за което е назначен за хатип /проповедник/ в молитвения дом и днес джамията носи неговото име. Лицето, ангажирано с поддържането на кандилата в джамията, по- късно дава и името на рода си– Кандилджилер, днес Кандержилер. През 1792 година около джамията, българи и турци от селото са водили жестока битка срещу русенския аянин Тирсиникли Исмаил, който с разбойническата си чета нападнал селото. До джамията се намирало кметството на селото, което е съборено през 1952 г. и на негово място през 1953 година е построено турско училище, днес детска градина. В източната част на махалата са живеели българите, които след Кримската война от 1853-1856 г. се изселват в новосъздаденото в началото на века село Гюзелджеалан, днес село Каменово. В площадката пред дома на Бюрхан Фейзулов се намирала ниска сграда за християнски молитвен дом- параклис, а християнските гробища са били в местността „Машатлъка”. След изселването на българите, параклисът се самосъборил. Много голяма част от турците в тази махала са придошли между 1790 – 1878 година от населените места с.Сваленик, с.Осенец, с.Благоево, гр. Разград и други населени места. Между Орта Махалле и Добруджанската махала има дълга поляна. След 1922 година тук са заселени прогонените от румънците над 120 български семейства, предимно от селата Зафирово, Антимово, Брадвари, Калипетрово, Белица, Сяново, Сребърна и др.
Новообразуваната махала се нарича Добруджанска Махала. На юг от Добруджанската махала е имало 35 дка мюсюлмански гробища, изоставени през 1935 година и през 1950 година теренът е отреден за стопански двор на ТКЗС. Днес в стопанския двор са сградите на арендатора Хюсеин Фейзулов и на две земеделски кооперации. На югоизток от стопанския двор през 1863 година е създадена Черкезка махала. През 1878 г. черкезите се изселили в Турция. Центъра на селото е в Добруджанската махала. Тук се намира молитвения дом на християните- църквата. През 1934 година по инициатива на църковното настоятелство, пристигналите добруджанци под ръководството на Ангел Кадинов построяват малко параклисче на отредения за целта терен. През 1963 година под ръководството на Колю Трифонове и Здравко Михов параклисчето е преустроено в малка църква с олтар и камбанария. Сградата на училището е построена през 1935 година, старите търговски магазини са построени през 1949 година, старата фурна е построена през 1949 година, по-късно през 1980 година е превърната в пощенска станция, през 1952 година е построен мостът между Голямата и Добруджанската махала, сградата на кметството е построена през 1954 година, селският парк е създаден през 1961 година, новата търговска сграда е построена през 1981 година, пенсионерски клуб е построен през 1981 година, сградата на шивашкия цех е построена между 1986-1988 година. Новата фурна е построена през 1992 г. През 1927 година е учредено читалището.Първоначално то се помещава в частна къща. През 1940 е построена малка читалищна сграда с две стаи, която през 1970 година е превърната в голяма двуетажна сграда със стаи за библиотека, репетиции, ритуали и голям салон с 220 места.
В западната част на селото се намира Малката махала. Тя е една от най-старите махали на населеното място. Живущите в нея са предимно турци. Предполага се, че са потомци на юруци, които се занимавали със животновъдство. Най- старите родове са Джугушлар, Кундаксъзлар, Хафузлар, Козлар (впоследствие Хаджиюмерлер и Чобанлар), Физилер,. Беслемелер, Чемреклер, Ибчаушлар и други. Много по- късно от Дере Махаллеси (Гюзелджеалан- Каменово) са придошли родовете Кулалар, Дели Исмаиллер, Джеферлер, Кьорхасанлар. От квартал Дряново, община Кубрат е дошъл родът Бейтуллалар, придошли там от Унгария. В махалата се намира най-старият в селото мюсюлмански молитвен дом– месчид, който днес е недействащ. В западната част на махалата се намира местност „Чакмаклъка”. Тук археолози от Париж, съвместно с археолози от град Варна направиха теренни изследвания и установиха, че преди 7000 години там е имало човешка дейност за придобиване и обработване на кремък. Под Малката махала, по посока град Сеново, се намира местност Яйляна, където животновъди– юруци, през лятото са отглеждали животните си, а през зимата ги прибирали в Малката махала.
На юг от махалата се намират новите християнски и мюсюлмански гробища. Близо до махалата започва гората на село Равно, на която единия ръкав продължава през с.Каменово до град Глоджево, с. Беловец и с. Смирненски, а другият ръкав през с.Топчии, с. Побит Камък стига чак до Воден. Селото е електрифицирано. Има ПТТ станция, здравна служба и изградена водопроводна мрежа.
Днес село Равно е със затихващи функции. Младите семейства се преселват в град Разград, и други градове. Много други работят и живеят в чужбина. Живущите в градовете и в чужбина поддържат къщите на дедите си и обработват градините.
Исмаил Абтулов